Книга - Очарователният Белград

Очарователният Белград
Sanja Pokrajac


Посветено на Белград: взех малко от годините ти и буква по буква започнах да събирам световете. Саня Първата книга-пътеводител, изцяло написана както на кирилица, така и на латиница. Пътеводител за историческите места и местата за забавление, богат набор от разговори, опростено произношение и граматика за по-добро разбиране на езика, а също и официалната сръбска азбука – кирилицата. Големият романист и художник Момо Капор казва за Белгард: „Белград не е в Белград, защото всъщност Белград не е град, а метафора за живота“. Не остава друго освен да наблюдавате как нощта се промъква под кожата на деня и обратно и да опознаете един Белград, за когото не сте и подозирали.





Саня Покраяч

Очарователният Белград




Саня Покраяч


Очарователният Белград


Пътеводител и разговорник на сръбски език


Преведено от Цвета Великова


© 2020 Саня Покраяч


Пътеводител и разговорник на сръбски език на кирилица и латиница



„Белград не е в Белград, защото всъщност Белград не е град, а метафора за живота“

    (Момо Капор)


За по-доброто разбиране на официалното изписване на сръбски език, всеки разговор и всяка дума в речника е написана на две азбуки, тоест на кирилица и на латиница, със съответното произношение на български с български букви.

Столицата на Сърбия е разположена между реките Сава и Дунав и е един от най-завладяващите и посещавани градове в Източна Европа. Привлича множество туристи от цял свят заради огромната гостоприемност на сръбския народ, заради отличната домашна кухня, която предлага, заради своята историческа архитектура, свещеното изкуство и, разбира се, безкрайните забавления. Жизнеността на този град е наистина невероятна. Преминавайки през най-известната улица в Белград „Княз Махаил“ (Кнез Михалова/Knez Mihajlova (Кнез Михайлова)), на която се намират музей, изложбени галерии и културни центрове, или „Скадарлия“ (Скадарлија/Skadarlija (Скадарлия)), притежаващи бохемски чар и изпълнени с таверни и ресторанти с жива музика, ще ви последва духов оркестър със саксофони, цигулки и контрабаси, който свири весела балканска фолклорна музика или група, която свири джаз, блус, класическа или рок музика. Това е истинско сливане на музика, говори на езици от целия свят и хора от всички възрасти, които танцуват и се забавляват до зори. На река Сава се намират много ъндърграунд клубове, някои от които са последен писък на модата, като всички те са построени върху салове, наречени „сплавови“ (splavovi), където можете да танцувате на фона на рок, техно, фолк или поп музика през цялата нощ. Крайбрежната част е разположена на полуострова на река Сава, който се нарича „Ада Циганлия“ (Ада Циганлија/Ada Ciganlija (Ада Циганлия)), където забавлението е също гарантирано през цялата година. Не пропускайте Белградската крепост „Калемегдан“ (Калемегдан/Kalemegdan) и нейните изложби на открито. Ще отнеме цял ден, за да опознаете цялата ѝ история. Ще видите подземни римски кладенци, църквата „Ружица“ (Ружица/Ružica), каземати, други подземни помещения и една колекция, която вече в продължение на 70 години привлича туристи, които идват да видят изложените танкове и тежка артилерия. Трябва задължително да видите и мозайката на зоологическата градина. Това са мозайки, изработени предимно от стъкло и камъни върху стената на Калемегдан от студентите в Белград. Представлява изложба от 440 мозайки с всички животни в света. Улица „Теразие“ (Теразије/Terazije) е сърцето на Белград и ако попаднете на № 20 и чуете звук на пиано, отидете и опитайте известния десерт „Москва шнит“(Moskva šnit), направен от сметана, бадеми, вишни и ананаси – запазената марка на историческия и красив хотел „Москва“ (Moskva). В парка „Ташмайдан“ (Ташмајдан/Tašmajdan) се намират църквата „Св. Марко“ и Храмът на тримата светии, наричан още Руската църква в памет на многото руснаци, имигрирали в Белград след Октомврийската революция.

Непременно посетете историческата пещера „Ресава“ (Resava) в село Йеловац (Јеловац/Jelovaz). За криптата на храм „Св. Сава“ (Храм Светог Саве/Hram Svetog Save) не са необходими думи. Историческият музей на Югославия е специално построен от град Белград като подарък за рождения ден на югославския президент Тито. На улица „Крунска“ (Крунска/Krunska) № 51 се намира интерактивният музей на Никола Тесла (Никола Тесла/Nikola Tesla). В него се съхранява урната с праха му и колекцията от посмъртни маски на големия сръбски учен. Не пропускайте кулата „Гардош“ (Гардош кула/Gardoš kula), построена от четирите монументални кули за честването на 1000-годишнината от основаването на унгарската държава и стария Земун (Земун/Zemun), земя на Хабсбургите, най-голямата от 17 общини на Белград. Със сигурност най-популярното място за нощен живот в града с поп, джаз и блус музика е разположено в комплекса от заведения, поместени на мястото на бившата пивоварна на ул. „Цетинска“ (Цетињска-Cetinjska) № 15.

Сърбите са благ и гостоприемен народ. Преобладаващата религия е православното християнство. Паричната единица на страната е сръбският динар (RSD). Градският транспорт е добре организиран, а такситата не са прекалено скъпи. Тези, които възнамеряват да спират по някаква причина в Белград, могат да намерят апартаменти дори в близост до центъра на ниски цени. За да имате винаги интернет, просто си купете сръбска карта.

Гастрономията на Сърбия

Голям брой сръбски ресторанти предлагат богат избор на спиртни напитки, произведени в техните мазета. Сърбите са добре известни с производството на ракия, направена от сливи, шљивовица-šljivovica (шливовица), от грозде, лозовача-lozovača (лозовача), от круши, виљамовка-viljamovka (вилямовка), от ябълки, јабуковача-jabukovaca (ябуковача), билкова ракия, траварица-travarica (траврица), от дюля, дуњевача-dunjevaca (дуньевача), от кайсия, кајсијевача-kajsijevaca (кайсийевача) и много други. Много са и отличните вина: Мерло, Совиньон, Каберне, Морава, Тамяника (Tamiànica), Регент и др., произведени от местните изби.

Сръбските специалитети са най-вече тези, които се правят на скара като мешаната сакара, състояща се от ребра, шишчета, салам, бургери и известните ćevapi-чевапи (вид кебапчета в питка и кајмак-kajmak (каймак), кремообразно сирене, популярно в Сърбия. Също много вкусна е и телешката пържола Карађорђе Karadjordje (Караджордже). Зимни ястия са познатата сарма-sàrma (зелева сарма) или чушки, пълнени с месо, вареното колянце, приговено с подправки, бобът със свински ребра, ђувеч-djuveč (джувеч) или свински гювеч, рибената чорба, пържената риба, ajvar (айвар), известният сос от чушки, pita (пита) или бутер тесто, пълнено със сирене (известната гибаница-gibanica-гибаница), пита с месо (бурек-burek), пита със зеленчуци (зељаница-zeljanica – зеляница) или пита с ябълки (јабуковача-jabukovaca-ябуковача). Туршија – Turšija (туршия) е вид салата и представлява смес от кисели зеленчуци. Баклава-Baklàva е вид десерт, приготвен от бутер тесто и орехи. А за добро храносмилане всичко това може да бъде последвано от хубав шприцер-špricer (шприцер), направен от бяло вино и сода. В почти всички ресторанти присъстват и италиански ястия, които са високо ценени в Сърбия.




Официалната азбука в Сърбия е сръбската кирилица, състояща се от 30 букви:


A, a (А)

Б,б (Б)

В,в (В)

Г,г (Г)

Д,д (Д)

Ђ,ђ (ДЖ)

Е,е (Е)

Ж,ж (Ж)

З,з (З)

И,и (И)

Ј,ј (Й)

К,к (К)

Л,л (Л)

Љ,љ (Ль)

М,м (М)

Н, н (Н)

Њ, њ (Нь)

О, о (О)

П, п (П)

Р, р (Р)

С, с (С)

Т, т (Т)

Ћ, ћ (Ч)

У, у (У)

Ф, ф (Ф)

Х, х (Х)

Ц, ц (Ц)

Ч, ч (Ч)

Џ, џ (Дж)

Ш, ш (Ш)



Въпреки че кирилицата е официалната азбука, латинските букви са доста разпространени в Сърбия.

Забележка: по-долу с удебелен шрифт са посочени всички изречения на български и съответното произношение на преведения текст на сръбски. За по-добро разбиране на сръбския език и азбука и за лесно разпознаване на неща, написани на кирилица (например автобусна спирка, пътни знаци и т.н.), но също и за да знаете как да напишете евентуално съобщения (sms, електронна поща), всички думи ще бъдат изписани и на двете азбуки, кирилица и латиница.




ПОЗДРАВИ/ПОЗДРАВИ/POZDRAVI/ПОЗДРАВИ


Добре дошли/Добро дошли/Dobro došli/Добро дошли

Наздраве/Наздравље/Nazdravlje/Наздравлье

Добър ден/Добър дан/Dobar dan/Добър дан

Довиждане/Довиђења/Doviđenja/Довидженя

Приятен път/Срећан пут/Srećan put/Сречан пут




РАЗГОВОРИ/РАЗГОВОРИ/RAZGOVORI/РАЗГОВОРИ


Как сте? Како сте? Kako ste? Како сте?

Добре, благодаря. А Вие? Хвала, добро, а Ви? Hvala, dobro, a Vi? Хвала, добро, а Ви?

Разбирате ли ме? Разумете ли ме? Razumete li me? Разумете ли ме?

Разбирам всичко/Све разумем/Sve razumem/Све разумем

Говорите ли английски или сръбски? /Говорите ли енглески или српски? /Govorite li engleski ili srpski? /Говорите ли енглески или сръпски?

Да, говоря малко сръбски/Да, говорим мало српски/Da, govorim malo srpski/Да, говорим мало сръпски.

Не разбирам/Не разумем/Ne razumem/Не разумем.

Как се произнася тази дума? /Како се изговара ова реч? Kako se izgovara ova reč? Као се изговара ова реч?

Моля, повторете/Поновите, молим Вас/Ponovite, molim Vas/Поновите, молим Вас.

Как се казвате? /Како се зовете? /Kako se zovete?/ Како се зовете?

Казвам се…/Ја се зовем…/Ja se zovem…/Я се зовем…

Колко е часът? Колико је сати? Koliko je sati? Колико йе сати?

Осем без десет е/Десет до осам/Deset do osam/Десет до осам.

Пет и половина е/Пет и тридесет/Pet i trideset/Пет и тридесет.

Девет и петнадесет е/Девет и петнаест/Devet i petnaest/Девет и петнаест

Какво е времето? Какво је време? Kakvo je vreme? Какво йе време?

Днес денят е хубав/Данас је предиван дан/Danas je predivan dan/Данас йе предиван дан.

Кога можем да се видим? Када се можемо видети? Kada se možemo videti? Када се можемо видети?

Къде можем да се срещнем? Где се можемо наћи? Gde se možemo naći? Где се можемо начи?

Живея на/в…/Ја живим у…/Ja živim u…/ Я живим у…

На колко си години? Колико имаш година? Koliko imaš godina? Колико имаш година?

Да/Не, благодаря/Да-Не, хвала/Da-Ne, hvala/Да/Не, хвала.

Били ли сте някога в Сърбия? Јесте ли икада били у Србији? Jeste li ikada bili u Srbiji? Йесте ли икада били у Сърбийи?

Радвам се, че се запознахме/Драго ми је што смо се упознали/Drago mi je što smo se upoznali/Драго ми йе що смо се упознали.

Ще се видим ли довечера? Видимо се вечерас? Vidimo se večeras? Видимо се вечерас?

Извинете/Извините/Izvinite/Извините.

Моля/Молим/Молим/Молим.

Днес е 1-ви януари/Данас је први јануар/Danas je prvi januar/Данас йе пръви януар.

Честита Нова година!/Срећна Нова година/Srećna Nova godina/Сречна Нова година.

Честит рожден ден/Срећан рођендан/Srećan rođendan/Сречан роджендан.

Роден/а съм-на 11 август/Рођен-рођена сам једанаестог августа/Rođen-rođena sam jedanaestog avgusta/Роджен/а сам йеданаестог августа.

Аз съм на 30, а ти? Имам тридесет година, а ти? Imam trideset godina, a ti? Имам тридесет година, а ти?

Не съм женен/Нисам ожењен/Nisam oženjen/Нисам оженьен.

Запознай се с приятеля ми/Представићу ти мог пријатеља/ Predstaviću ti mog prijatelja/Представичу ти мог приятеля.

Виждали ли сме се преди? Јесмо ли се већ видели? Jesmo li se već videli? Йесмо ли се веч видели?

На колко си години? Колико имаш година? Koliko imaš godina? Колико имаш година?

Колко ми даваш? Колико ми дајеш? Koliko mi daješ? Колико ме дайеш?

Бих ти дал/а 25 години/Дао бих ти двадесет пет година/Dao bih ti dvadeset pet godina/Дао бих ти двадесет пет година.

Вие сте много любезни/Ви сте много љубазни/Vi ste много ljubazni/Ви сте много любазни.

Можем ли да се видим тази вечер? Можемо ли се видети вечерас? Možemo li se videti večeras? Можемо ли се видети вечерас?

Това е любов от пръв поглед/То је љубав на први поглед/To je ljubav na prvi pogled/То йе любав на пръви поглед.

Ще дойда да те взема с колата/Доћи ћу аутом по тебе/Doći ću autom po tebe/Дочи чу аутом по тебе.

Ще ми дадеш ли телефонния ти номер? Могу ли добити твој број телефона? Mogu li dobiti tvoj broj telefona? Могу ли добити твой брой телефона?

Да обядваме заедно?/Ручајмо заједно/Ručajmo zajedno/Ручаймо зайедно.

Да отидем на разходка? Хоћемо ли прошетати? Hoćemo li prošetati? Хочемо ли прошетати?

Извинете за забавянето/Извините што касним/Izvinite što kasnim/Извините що касним.

Искаме ли да танцуваме? Хоћемо ли плесати? Hoćemo li plesati? Хочемо ли плесати?

Вечерта беше хубава/Вечерас је било лепо/Večeras je bilo lepo/Вечерас йе било лепо.

Благодаря за вашето/твоето гостоприемство/Хвала на вашем-твом гостопримству/Hvala na vašem-tvom gostoprimstvu/Хвала на вашем/твом гостопримству.

Това ли е твоята приятелка? Она је твоја девојка? Ona je tvoja devojka? Она йе твоя девойка?

Той е мой брат/Он је мој брат/On je moj brat/Он йе мой брат.

Ще се видим в събота в…/Видимо се у суботу у… /Vidimo se u subotu u…/ Видимо се у суботу у…

Съжалявам, но не не мога да дойда/Жао ми је, не могу доћи/Žao mi je, ne mogu doći/Жао ми йе, не могу дочи.

Приятно ми е да се запознаем/Драго ми је да сам те упознао/Drago mi je da sam te upoznao/Драго ми йе да сам те упознао.




БРОЙНИ ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА/КАРДИНАЛНИ БРОЈЕВИ/KARDINALNI BROJEVI/КАРДИНАЛНИ БРОЙЕВИ


0 нула/нула/nula/нула

1 едно/један/jedan/йедан

2 две/два/два/два

3 три/три/tri/три

4 четири/четири/četiri/четири

5 пет/пет/pet/пет

6 шест/шест/šest/шест

7 седем/седам/sedam/седам

8 осем/осам/osam/осам

9 девет/девет/devet/девет

10 десет/десет/deset/десет

11 единадесет/једанаест/jedanaest/йеданаесет

12 дванадесет/дванаест/dvanaest/дванаест

13 тринадесет/тринаест/trinaest/тринаест

14 четиринадесет/четрнаест/četrnaest/четърнаест

15 петнадесет/петнаест/petnaest/петнаест

16 шестнадесет/шеснаест/šesnaest/шеснаест

17 седемнадесет/седамнаест/sedamnaest/седамнаест

18 осемнадесет/осамнаест/osamnaest/осамнаест

19 деветнадесет/деветнаест/devetnaest/деветнаест

20 двадесет/двадесет/dvadeset/двадесет

21 двадесет и едно/двадесетједан/dvadeset jedan/двадесетйедан

30 тридесет/тридесет/trideset/тридесет

40 четиридесет/четрдесет/četrdeset/четърдесет

50 петдесет/педесет/pedeset/педесет

60 шестдесет/шездесет/šezdeset/шездесет

70 седемдесет/седамдесет/sedamdeset/седамдесет

80 осемдесет/осамдесет/osamdeset/осамдесет

90 деветдесет/деведесет/devedeset/деведесет

100 сто/сто/sto/сто

200 двеста/двесто/dvesto/двесто

300 триста/тристо/tristo/трсито

400 четиристотин/четристо/četristo/четристо

500 петстотин/петсто/petsto/петсто

600 шестстотин/шесто/šesto/шесто

700 седемстотин/седамсто/sedamsto/седамсто

800 осемстотин/осамсто/osamsto/осамсто

900 деветстотин/деветсто/devetsto/деветсто

1000 хиляда/хиљада/hiljada/хиляда

2000 две хиляди/две хиљаде/dve hiljade/две хиляде

3000 три хиляди/три хиљаде/tri hiljade/три хиляде

3330 /трихиљадетристотридесет/trihiljadetristotrideset/трихилядетристотридесет

8022/осамхиљада двадесетдва/osam hiljada dvadeset dva/осамхиляда двадесетдва

55000/педесет пет хиљада/pedeset pet hiljada/педесет пет хиляда

1 милион/милион/milion/милион

1 милиард/милијарда/млрдда/милиярда




РЕДНИ БРОЙНИ ЧИСЛИТЕЛНИ/РЕДНИ БРОЈЕВИ/REDNI BROJEVI/РЕДНИ БРОЙЕВИ


1. първи/први/prvi/пръви

2. втори/други/drugi/други

3. трети/treћi/treći/тречи

4. четвърти/четврти/četvri/четвърти

5. пети/пети/peti/пети

6. шести/шест/šesti/шести

7. седми/седми/sedmi/седми

8. осми/осми/osmi/осми

9. девети/девети/deveti/девети

10. десети/десети/deseti/десети

11. единадесети/једанаести/jedanaesti/йеданаести

12. дванадесети/дванаести/dvanaesti/дванаести

13. тринадесети/тринаести/trinaesti/тринаести

14. четиринадесети/четрнаести/četrnaesti/четърнаести

15.петнадесети/петнаести/petnaesti/петнаести

16. шестнадесети/шеснаести/šesnaesti/шеснаести

17. седемнадесети/седамнаести/sedamnaesti/седамнаести

18. осемнадесети/осамнаести/osamnaesti/осамнаести

19. деветнадесети/деветнаести/devetnaesti/деветнаести

20. двадесети/двадесети/dvadeseti/двадесети

30. тридесети/тридесети/trideseti/тридесети

90. деветдесети/деведесети/devedeseti/деведесети

100. стотен/стоти/stoti/стоти

1000. хиляден/хиљадити/hiljaditi/хилядити




МЕРКИ/МЕРЕ/MERE/МЕРЕ


1/3 една трета/трећина/trećina/тречина

1/4 една четвърт/четвртина/četrvrtina/четввъртина

3/4 три четвърти/три четвртине/tri četvrtine/три четвъртине

1/5 една пета/једна петина/ jedna petina/йедна петина

1/2 половина/половина/polovina/половина

чифт/пар/par/пар

дузина/туцет/tucet/туцет

веднъж/једанпут/jedanput/йеданпут

два пъти/двапут/dvaput/двапут

бройка/бројка/brojka/бройка




МЕСЕЦИТЕ В ГОДИНАТА/МЕСЕЦИ У ГОДИНИ/MESECI U GODINI/МЕСЕЦИ У ГОДИНИ


януари/јануар/januar/януар

февруари/фебруар/februar/фебруар

март/март/mart/март

април/април/april/април

май/мај/maj/май

юни/јуни/juni/юни

юли/јули/juli/юли

август/август/avgust/август

септември/септембар/septembar/септембар

октомври/октобар/oktobar/октобар

ноември/новембар/novembar/новембар

декември/децембар/decembar/децембар

През декември ще отида в Белград, за да отпразнувам Нова година.

У децембру ћу ићи у Београд на прославу Нове Године.

U decembru ću ići u Beograd na proslavu Nove Godine.

У децембру чу ичи у Београд на прославу Нове Године.

През септември бях в Рим, за да посетя приятелите си.

У септембру сам ишао у Рим да посетим моје пријатеље.

U septembru sam išao u Rim da posetim moje prijatelje.

У септрембру сам ишао у Рим да посетим мойе приятелйе.




ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА/ЧЕТИРИ ГОДИШЊА ДОБА/ČETIRI GODIŠNJA DOBA/ЧЕТИРИ ГОДИШНЯ ДОБА


пролет/пролеће/proleće/пролече

лято/лето/leto/лето

есен/јесен/jesen/йесен

зима/зима/zima/сима

Тази зима ще се наслаждавам на планината.

Ове зиме уживам на планини.

Ove zime uživam na planini.

Ове зиме уживам на планини.

Следващата пролет ще отида до езерото.

Следећег пролећа ићи ћу на језеро.

Sledećeg proleća ići ću na jezero.

Следечег пролеча ичи чу на йезеро.

На есен ще отида на село.

На јесен ћу ићи на село.

Na jesen ću ići na selo.

На йесен чу ичи на село.

Миналото лято ходих на плаж.

Прошлог лета сaм био на мору.

Prošlog leta sam bio na moru.

Прошлог лета сам био на мору.




ПОЖЕЛАНИЯ/ЧЕСТИТКЕ/ČESTITKE/ЧЕСТИТКЕ


Честита Нова година!/Срећна Нова Година/Srećna Nova godina/Сречна Нова Година

Честито Възкресение!/Срећан Ускрс/Srećan Uskrs/Сречан Ускръс

Честит рожден ден!/Срећан рођендан/Srećan rođendan/Сречан роджендан

Честит имен ден!/Срећан имендан/Srećan imendan/Сречан имендан

Моите сърдечни поздравления за дипломирнето!/Моје искрене честитке за диплому/Moje iskrene čestitke za diplomu/Мойе искрене честитке за диплому.




НА ГРАНИЦАТА/ГРАНИЦА/GRANICA/ГРАНИЦА


Вход – Изход/Улаз – Излаз/Ulaz – Izlaz/Улаз – Излаз

Граница/Граница/Granica/Граница

Паспорта, моля/Пасош, молим/Pasoš, molim/Пасош, молим.

За къде пътувате? Где путујете? Gde putujete? Где путуйете?

Отивам в Белград/Идем у Београд/Idem u Beograd/Идем у Београд.

Колко дълго ще останете? Колико остајете? Koliko ostajete? Колико остайете?

Ще остана пет дни/Остајем пет дана/Ostajem pet dana/Остайем пет дана.

Имате ли нещо за деклариране? Имате ли нешто за пријавити? Imate li nešto za prijaviti? Имате ли нещо за приявити?

Не, нямамнищо/Немам ништа/Nemam ništa/Немам нища.

Този паспорт е изтекъл/Овај пасош је истекао/ Ovaj pasoš je istekao/Овай пасош йе истекао.

Моля, отворете багажника/Отворите гепек, молим/Otvorite gepek, molim/Отворите гепек, молим.

Всичко е наред, приятно пътуване!/Све је у реду, срећан пут/Sve je u redu, srećan put/Све йе у реду, сречан пут.

Митница/Царина/Carina/Царина

Митническа декларация/Царинска декларација/Carinska deklaracija/Царинска декларация

Подлежи на деклариране/Za carinjenje/За цариньенье

Не подлежи на деклариране/Oslobođeno carine/Ослободжено царине




ПЪТУВАНЕ С КОЛА/ПУТОВАЊЕ АУТОМ/PUTOVANJE AUTOM/ПУТОВАНЬЕ АУТОМ


Накъде води този път? Где води овај пут? Gde vodi ovaj put? Где води овай пут?

Може ли да се паркира тук? Може ли се овде паркирати? Može li se ovde parkirati? Може ли се овде паркирати?

Този път води ли до…? Овај пут води у…? Ovaj put vodi u…? Овай пут води у…?

Кой е най-краткият път до…? Који је најкраћи пут за…? Koji je najkraći put za…? Кой йе найкрачи пут за…?

Първата (втората, третата) вляво/вдясно/Прва (друга, трећа) лево-десно/Prva (druga, treća) levo-desno/Пръва (друга, треча) лево-десно.

Къде е най-близкият гараж? Где је најближа гаража? Gde je najbliža garaža? Где йе найближа гаража?

Къде е най-близката бензиностанция? Где је најближа бензинска станица? Gde je najbliža benzinska stanica? Где йе найближа бензинска станица?

Догоре, моля/Пун резервоар, молим/Pun rezervoar, molim/Пун резервоар, молим.

На касата ли се плаща? Морам платити на каси? Moram platiti na kasi? Морам платити на каси?

За колко време се стига до магистралата? Колико још треба до аутопута? Koliko još treba do autoputa? Колико йош треба до аутопута?

Кой е номерът на полицията? Који је број полиције? Koji je broj policije? Кой йе брой полицийе?

Далече ли е пристанището? Је ли лука далеко одавде? Je li luka daleko odavde? Йе ли лука далеко одавде?

Какво е ограничението на скоростта? Колика је дозвољена брзина? Kolika je dozvoljena brzina? Колика йе дозвольена бръзина?




НА ЛЕТИЩЕТО/АЕРОДРОМ/AERODROM/АЕРОДРОМ


Трябва да сменя резервацията си/Морам променити резервацију/Moram promeniti rezervaciju/Морам променити резервацию.

Кога заминава първият самолет за…? Кадa полази први авион за…? Kada polazi prvi avion za…? Када полази пръви авион за…?

Дайте ми мястото до прозореца/Дајте ми место до прозора/Dajte mi mesto do prozora/Дайте ми место до прозора.

Бих искал/а да наема кола за три дни/Хтео бих изнајмити ауто на три дана/Hteo bih iznajmiti auto na tri dana/Хтео бих изнаймити ауто на три дана.

Къде мога да намеря влака/таксито, който/което ще ме закара до града? Где могу наћи воз-такси за град? Gde mogu naći voz-taxi za grad? Где могу начи воз/такси за град?

Колко трае пътуването? Колико траје пут? Koliko traje put? Колико трайе пут?

Паспорта/личната карта, моля/Пасош-личну карту, молим/Pasoš-licnu kartu, molim/Пасош/личну карту, молим

Колко струва еднопосочен билет/билет отиване и връщане? Колико кошта карта у једном правцу-повратна? Koliko košta karta u jednom pravcu-povratna? Колико коща карта у йедном правцу/повратна?

Къде се получава багажът? Где се подиже пртљаг? Gde se podiže prtljag? Где се подиже пъртляг?

Багажът ми е повреден/Мој пртљаг је оштећен/Moj prtljag je oštećen/Мой пъртляг йе ощечен

Къде е изходът/входът? Где се налази излаз-улаз? Gde se nalazi izlaz-ulaz? Где се налази излаз/улаз?




ВЪВ ВЛАКА/ВОЗ/VOZ/ВОЗ


Железопътна гара/Железничка станица/Železnička stanica/Железничка станица

Кога тръгва влакът? Када полази воз? Kada polazi voz? Када полази воз?

Влакът закъснява ли? Воз касни? Voz kasni? Воз касни?

Това място свободно ли е? Је ли слободно ово место? Je li slobodno ovo mesto? Йе ли слободно ово место?

Къде се намира вагон-ресторантът? Где се налази вагон ресторан? Gde se nalazi vagon restoran? Где се налази вагон ресторан?

Слизаме на следващата спирка/Силазимо на следећој станици/Silazimo na sledećoj stanici/Силазимо на следечой станици.

От кой перон тръгва влакът за…/Са ког перона полази воз за…/ Sa kog perona polazi voz za…/Са ког перона полази воз за…

Бих искал/а да застраховам багажа си/Желим осигурати мој пртљаг/ Želim osigurati moj prtljag/Желим осигурати мой пъртляг

Колко струва еднопосочният билет за…/Колико кошта карта у једном правцу за…/ Колко цена карта u веднъж pravcu za…/Колико коща карта у йедном правцу за

Има ли закъснение на влака, идващ от…? Воз који долази из… касни? Voz koji dolazi iz… kasni? Воз кой долази из… касни?

Дайте ми билет за отиване и връщане до… във втора класа/Дајте ми повратну карту за… у другој класи/Dajte mi povratnu kartu za… u drugoj klasi/Дайте ми повратно карту за… у другой калси.

Влакът от централна гара ли тръгва? Воз полази са главне станице? Voz polazi sa glavne stanice? Воз полази са глаенр станице?

Влакът навреме ли ще пристигне? Воз долази на време? Voz dolazi na vreme? Воз долази на време?

Да отидем да седнем в чакалнята/Идемо да седнемо в чекаоницу/Idemo да sednemo u čekaonicu/Идемо де седнемо в чекаоницу.




В АТОБУСА/АУТОБУС/BUS/BUS


Автогара/Аутобуска станица/Autobuska stanica/Автобуска станица

Къде е автогарата? Где је аутобуска станица/ Gde je autobuska stanica? Где йе аутобуска станица?

Могат ли децата ми да пътуват сами? Да ли моја деца могу сама да путују? Da li moja deca mogu sama da putuju? Да ли мойа деца могу сама да путую?

Колко багаж мога да взема? Колико пртљага могу понети? Koliko prtljaga mogu poneti? Колико пъртляга могу понети?

Колко спирки има още до центъра на града? Колико има станица до центра града? Koliko ima stanica do centra grada? Колико има станица до центра града?

В колко часа тръгва последният/първият автобус за…? У колико полази последњи-први аутобус за…?/U koliko polazi poslednji-prvi autobus za…? В колико полази последни/пръви аутобус за…?

Разрешени ли са домашни любимци? Да ли се могу возити животиње? Da li se mogu voziti životinje? Да ли се могу возити животинье?

Може ли да отворя прозореца? Могу ли отворити прозор? Mogu li otvoriti prozor? Могу ли отворити прозор?

Този автобус ходи до…/Овај аутобус иде за…/ Ovaj autobus ide za…/Овай аутобус иде за…

Мога ли да променя датата на пътуване? Могу ли променити датум путовања? Mogu li promeniti datum putovanja? Могу ли променити датум путованя?

Мога ли да купя билета в автобуса? Могу ли купити карту у аутобусу? Mogu li kupiti kartu u autobusu? Могу ли купити карту у аутобусу?




ЧЕЙНДЖ БЮРО/МЕЊАЧНИЦА/MENJAČNICA/МЕНЯЧНИЦА


Къде мога да намеря чейндж бюро? Где могу наћи мењачницу? Gde mogu naći menjačnicu? Где могу начи менячницу?

Сменете ми 100 евро в динари/Промените ми 100 евра у динаре/Promenite mi sto evra u dinare/Промените ми сто евра у динаре.

Дайте ми дребни/Дајте ми ситниш/ Dajte mi sitniš/Дайте ми ситниш.

Сменете ми динари за евро/Промените ми динаре у евре/Promenite mi dinare u evre/Промените ми динаре у евре.




В ХОТЕЛА/ХОТЕЛ/HOTEL/ХОТЕЛ


Резервирах единична/двойна стая на това име…/Резервисао сам једнокреветну-двокреветну собу на ово име…/ Rezervisao sam jednokrevetnu-dvokrevetnu sobu na ovo ime…/Резервисао сам йеднокреватну/двокреватну собу на ово име…

Ще взема тази стая за две нощи/Узимам ову собу на две ноћи/Uzimam ovu sobu na dve noći/Узимам ову собу на две ночи.

Тази стая не ми харесва/Ова соба ми се не свиђа/Ova soba mi se ne sviđa/Ова соба ми се не свиджа.

Колко струва настаняване на полупансион/пълен пансион? Колико кошта ноћење-полупансион-пуни пансион? Koliko košta noćenje-polupansion-puni pansion? Колико коща ноченье полупансион/пуни пансион?

Къде мога да оставя колата? Где могу оставити ауто? Gde mogu ostaviti auto? Где могу оставити ауто?

Бихте ли ме извикали такси? Можете ли ми позвати такси?/ Možete li mi pozvati taxi? Можете ли ми позвати такси?

В колко часа се сервира закуската/обяда/вечерята? У колико сати је доручак-ручак-вечера? U koliko sati je doručak-ručak-večera? У колко сати йе доручак/ручак/вечера?

В колко часа трябва да освободя стаята? У колико сати морам напустити собу? U koliko sati moram napustiti sobu? У колко сати морам напустити собу?

Услугата включена ли е в цената? Услуга је урачуната у цену? Usluga je uračunata u cenu? Услуга йе урачуната у цену?

Имате ли по-голяма стая? Имате ли већу собу? Imate li veću sobu? Имате ли вечу собу?

Колко струва еднодневен престой? Колико кошта дневни боравак? Koliko košta dnevni boravak? Колико коща дневни боравак?

Тръгвам утре сутрин в 9 часа/Одлазим сутра ујутро у девет сати/Odlazim sutra ujutro u devet sati/Одлазим сутра уютро у девет сати.

Събудете ме утре сутрин в 6 часа/Пробудите ме сутра ујутро у шест сати/Probudite me sutra ujutro u šest sati/Пробудите ме сутра уютро у шест сати.

Имам нужда от още една кърпа/Треба ми још један пешкир/Treba mi još jedan peškir/Треба ми йош йедан пешкир.

Моля Ви, дайте ми моя ключ/Молим Вас, дајте ми мој кључ/Molim Vas, dajte mi moj ključ/Молим Вас, дайте ми мой ключ.

Багажът ми е в колата/Мој пртљаг је у ауту/Moj prtljag je u autu/Мой пъртляг йе у ауту.

Бихте ли да ми донесли закуската в стаята? Донесите ми доручак у собу/Donesite mi doručak u sobu/Донесите ми доручак у собу.

Дайте ми сметката/Припремите ми рачун/Pripremite mi račun/Припремите ми рачун.

Рецепция/Рецепция/Recepcija/Рецепция

Гараж/Гаража/Garaža/Гаража

Портиер/Портир/ Portir/Портир

Сервитьор/Конобар/Konobar/Конобар

Камериерка/Собарица/Sobarica/Собарица

Туристическа такса/Боравишна такса/Boravišna taksa/Боравишна такса

Слаб сезон/Предсезона/Predsezona/Предсезона

Силен сезон/Главна сезона/Glavna sezona/Главна сезона

Летен сезон/Летња сезона/Letnja sezona/Летня сезона

Зимен сезон/Зимска сезона/Zimska sezona/Зимска сезона

Пиколо/Носач/Nosač/Носач




НА ЧАСТНА КВАРТИРА/ПРИВАТНИ СМЕШТАЈ/PRIVATNI SMEŠTAJ/ПРИВАТНИ СМЕЩАЙ


Търся стяя с право на ползване на кухнята/Тражим собу са употребом кухиње/Tražim sobu sa upotrebom kuhinje/Тражим собу са употребом кухнье.

Възнамерявам да остана десет дни/Намеравам остати десет дана/Nameravam ostati deset dana/Намеравам остати десет дана.

Мога ли да видя стаята? Могу ли видети собу? Mogu li videti sobu? Могу ли видети собу?

Колко струва стаята? Колико кошта соба? Koliko košta soba? Колико коща соба?

Туристическата такса отделно ли се плаща? Боравишна такса се посебно плаћа? Boravišna taksa se posebno plaća? Боравишна такса се посебно плача?





Конец ознакомительного фрагмента. Получить полную версию книги.


Текст предоставлен ООО «ЛитРес».

Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию (https://www.litres.ru/sanja-pokrajac/ocharovatelniyat-belgrad/) на ЛитРес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.